Oct 22, 2009, 1:01 AM

Забравена мечта край мен се спря 

  Poetry » Other
784 0 13

Забравена мечта край мен се спря

и злобно ми прошепна саркастично:

"Отново се размина с любовта!"

И после се усмихна героично...

"Коя си ти?" запитах тихо аз,

а тя ми хвърли лятната си шапка,

един чадър и недопушен фас,

и вече неработеща запалка...

"Защо си тук?" усмихнах ù се криво,

а тя потрепна, сякаш неразбрала

и бръчка на лицето ù красиво

следа от болка беше начертала.

Затрупах я с безсмислени въпроси.

Какво очаквах? Тя се инатеше!

Под пясъка зари крачета боси,

в очите ù обида се четеше...

"Измамница..." горчиво промълвих,

а тя пресегна се и ми свали звездица,

очите си, от блясък заслепени, скрих,

тя се наежи като дива птица.

"Върви си!" аз ядосано извиках

и свих юмрук, готова за атака.

От пътя си тя леко ме изтика

и плъзна се сама към полумрака...

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??