Вятър хладен вее страшно вън,
свършва вече тоя празен сън.
Нощем мраз, студ и празнота са моите другари,
денем листопад от спомени остава да ме гали.
Изчезваш ти тъй както ме намери
и стъпки вече няма, нито звуци бели.
Внезапно появи се скришом в моя свят,
тръгваш си пак скришом и оставяш само мрак.
Съдбата е магьосница неблагодарна,
събира и разделя със чудовищна коварност.
За нас остава само пътя си да извървим,
да бъдем силни, да забравим и да продължим. ...