Написах стих на листа ала го забравих
и думичка във паметта ми не остана.
А хората се чудят този ужким е поет,
а дума не обелва като темерут заклет.
Но хората които словото на лист редят,
не помнят писаното си от първи път.
Забравили са словото от тях написано,
не в думи, а в емоции са те душа описали.
Душата води от сърцето тука всеки стих,
на листа бял струи отвътре допир тих.
А средство думите са да не е душата тайна,
коя и как попада в стих въпрос на случайност. ...