mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Dec 22, 2013, 8:33 PM

Забравено минало 

  Poetry » Love
807 0 8

Намери пръстена, оставен до иконата,

на подноса с угасващата свещ!

Блестеше златото като сълза отронена –

една тъй скъпа, но ненужна вещ!

 

Раздялата – последното решение,

а изходът след туй – необратим!

Загубиха се, търсейки спасение

в света студен и толкова раним!

 

И няма път... и вече няма пролет...

И зимата е тъжна, и без сняг!

Лишена от крилата си за полет,

душата спъна се о дремещия праг!

 

Заключила уютното си минало

и спомена зад къщната врата.

Сред стаята, на пода – куп изстинали,

прочетени и скъсани писма.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??