Сектант (Любомир Тихомиров)
5 1
Dec 19, 2007, 5:22 PM

Забрави 

  Poetry » Love
679 0 7
Забрави  слънчевите целувки,
забрави и прегръдките под звездите,
забрави аромата на бор,
забрави всичко красиво...
Не забравяй сълзите.

Забрави огъня животоспасяващ,
забрави и смях, и усмивки безкрайни,
забрави крясъци щастие,
забрави и надеждите тайни.
Не забравяй тъгата.

Забрави как те любех,
забрави за играта,
забрави своята страст,
забрави моята нежност.
Не забравяй лъжата.

Забрави ме.
И аз ще се разтворя в безкрая.
Забрави ме.
Не безпокой ме отново.
Забрави ме.
Върни се обратно.
Забрави ме.
Дали това ще е рая?

Дали сърцето ми чувства като преди?
Дали в душата ми има място за друга?
Ти и двете със замах изгори.
Раната не боли? До полуда.

Тук е пустош, безкрайна.
Но аз мога да я обгърна.
Мога и времето да върна.
Мога и да му кажа „върни се, спри”,
И пак да мога да те прегърна.
Забрави и за това.
Забрави.

© Любомир Тихомиров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е да помним...но можем и да забравим - ако поискаме...в случая 1 година в планината далеч от всички и всичко свърши работа...или поне така го чувствам Понякога се налага да си наложим да забравим за някои неща, ако не искаме мисълта за липсата им да ни погуби. Благодаря за отзивите!
  • А ти дали можеш да забравиш??Кажи ми как?
    Много ми хареса стихотворението!!
  • Добре дошъл с хубавия стих! Но нека помним всичко красиво и добро и да го осъществяваме, доколкото можем.
  • Поздравления!И добре дошъл...
  • Добре дощъл...Пишеш чудесно...
  • Прекрасно е,много ми харесва!
  • Добре дошъл!
    Прекрасен стих, много много ми хареса!!!
    Поздрав!
Random works
: ??:??