May 23, 2007, 9:42 AM

Забрави!!! 

  Poetry
739 1 19
Аз тръгнах си.
Ти щастие ми пожела.
Със жест приятелски косите ми разроши...
Прошепна ми:
"Не си сама...
Когато пожелаеш...
Знаеш...
Твой съм!!!"
Аз тръгнах си
и ти остана сам.
Сърцето си безмилостно заключи.
От мъка и нещастие пиян,
с надежда чакаше, с нас пак да се получи...
Обичал си ме силно може би
и затова ми щастие желаеш.
За себе си обаче помисли.
И забрави!!!
Погледни ме!!!
Замълчи!!!
Назад не се обръщай!!!
Огледай се!!!
Пред тебе ТЯ стои
и чака ти да я познаеш.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??