Забрави ли
как преди време превзе

и последното останало живо кътче
от моето малко сърце?

Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая

и как, когато гледах очите ти красиви,
 бавно се издигах към рая.

Забрави ли, че омагьоса ме
с мили и добронамерени слова?

Зная, те не струват нищо за тебе сега.

А как тръпнех от вълнение всеки път, 
щом отваряше вратата?

Как изгаряше ме с големите си ръце.
Как ми казваше да не се влюбва моето сърце.

А забрави ли, че дори последната ни среща
бе обсипана с лъжи?

Можеше устата ти поне тогава да ми ги спести.

Обещания, разкаяния, но за какво?

Какво удоволствие ти направи поредното зло?

По дяволите милите ти думи.

Аз не съм просто една
от наивните ти кукли

Ще платиш за кътчето ми сърце

и за болката, изписана на моето лице.