Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.
На последния тъжен разклон,
се разминаха нашите влакове.
Разкривена усмивка, поклон,
тънък скреж, върху пътните знакове.
Дай ми време. И зима ми дай.
Може би ще замръзне и болката.
Сняг покрива косите ми. Край.
Забрави ме... За толкова, колкото...