Забравих болката, оставих я... избягах,
надеждите удавих в локва кал!
В гнева на нощите, аз тебе те забравях,
до мене никога не си вървял!
Намразих те, превърнах те във жалък спомен.
В сърцето всичко към тебе изтрих.
Нима без мен се чувстваш бездомен?
Аз всички мостове към теб изгорих!
Но още трепне в сърцето ми крясъка
на истината за теб, и за мен,
очите ми толкоз заслепени от блясъка,
на един копнеж безсмислен и студен. ...