Бавно се отдръпвах аз от тебе,
бавно заличавах твоя поглед мил.
Бавно всичко аз изтривах,
като грешка в празен лист.
Исках аз да те забравя
и така ранявах своето сърце,
болка голяма аз си причинявах,
но свикнах с мисълта, че съм без теб.
Нима сърцето не потрепва,
когато минеш покрай мен?
Нима лицето се усмихва,
когато ти не си край мен? ...