Забравихме какво е топлина.
Ръцете ни отдавна не прегръщат.
Забили пръсти в ежедневна суета
от себе си започнахме да се извръщаме.
Забравихме какво е доброта.
Очите ни отдавна ослепяха,
за чужда болка, за отронена сълза.
Затворени в черупки опустяхме.
Забравихме какво е любовта.
Душите ни избягаха от болка.
От несподеляне, от грях, от самота
сърцата си заровихме дълбоко. ...