Забравихме звука на тишината ...

... в шумното ни време, де идилия такава,

да намериш тиха маса в ресторантче китно

и да помолиш за менюто, да избереш питието

за дамата коя е с теб и за душата своя

огрубяла от времето, което някои си присвояват,

да помолиш музиката тиха да се не спира,

нека гали въздуха и да разказва на душите

без думи за онова, най-нежно що е помежду ви!

Нека на душите ви да напипа струните,

та отклик на взаимност да събуди със спомени

за времена заглъхнали в суетата на бързането

и надпревара в грешната себичност,

да заглуши буботенето на медийната каша,

крясъка на политиките,

шумотевицата от реклами

смесена с горчилка на броените пари ...

....................

и да зазвучи едно едничко,

Вълдобревото "забави, забави!"

   януари, 2020                                               БЕЛОБРАД