Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата,
за нежно вплетените топли длани.
За чувствата, бушували в душата
и за страстта, танцуваща в кръвта ни...
Забравил си...
А слънцето потъна
във мрачната прегръдка на скръбта ми...
Сърцето ми от болка се огъна ...