chvassilev (Чавдар )
223 179
Jan 18, 2012, 11:00 PM

Забравила си 

  Poetry » Love
697 0 2

Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.

 

Забрави, че във него всяка нощ
две сенки се прегръщаха без думи
и молеха звездите му - за още
минути нежност - скрити помежду им.

 

Забрави, че очаквахме мига,
във който без слова ще се погледнем
и тихо, без да искаме това,
на люляка душата ще откраднем.

 

Не помниш, беше просто, но уви...
Въпросите в очите ти ме питат.
Дали все още с теб сме там? Дали?
или душите ни... самотни скитат...

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро средно равнище, сръчно направена лирика, в която е трудно да се отдели имитацията от автентичното внушение. Но и идеята, и образите са отдавна познати. Никола Инджов казваше: "Поети много. Не можеш да си сам, но трябва да си единствен!" Ето тази "единственост" липсва. Бъди оригинален!
  • Поздрав Чавдар!
Random works
: ??:??