I don’t know where we’re going but I love the way we travel…
Забравям да дишам, когато те видя.
Забравям коя съм, къде съм, какво…
Светът се превръща в ненужен, невидим.
Забравям да дишам… Не питай защо.
Аз тъй най обичам да се раздавам,
на този, който от мене не иска,
и отстрани моя гърч наблюдаваш,
докато опитвам в теб да се разплискам.
Забравям, дори и не искам да дишам,
трескаво режа остатъци време,
преди да ти стана отново излишна
и някоя друга духа ти да вземе.
Забравям да дишам, когато завърташ
моята малка, чуплива вселена.
Но щом си тръгнеш, все за теб се озъртам.
Ела, и без жалост дъха ми отнемай.
23.02.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.