Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.
Но те вече не пленяват мен.
Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.
Но те вече не целуват мен.
Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха.
Но те вече не прегръщат мен.
Забравям усмивката ти, която разтапяше сърцето ми.
Но тя вече не разтапя мен.
Забравям смеха ти, който беше лек за моята душа.
Но ето...
Вече е невъзможно да ме излекува.