Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана,
и никой за помощ не ще да притича.
Мислим за пари, курорт и храна,
дори не знаем кой ни обича.
Не помним дори великите хора,
ни Талев, нито Чинтулов с "Вятър ечи, Балкан стене".
И когато остарея и грохна от умора,
много бързо ще забравят и за мене. ...