По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета.
И пясъци, пустинни за миражи.
Разказващи истории, дървета.
Рисувам даже влюбени пейзажи.
Не ми е до сълзи и разболяване.
Защо съм още жив ако ще страдам?
Платих си греховете на сбогуване,
а Господ отредил е да остана. ...