Какво ли има още да си казваме?
Казахме си прекалено много.
Сами сме в отегчителното чакане,
сред перона, обгорял от огън.
С обичта ми искам да избягаме.
Ще останем само ние, двете,
в оня свят, с измислените влакове,
където се замерят и с куплети.
Ревнуваше ме лудо Делника.
Всред делничните мои залисии,
нахално ми окраде времето,
но с обичта ми малко време крием. ...