Забързал си се ти към НИКЪДЕ,
почакай, мили, нека дойда и аз!
Готова съм да те последвам в нищото,
пък дано там има щастие за нас!
Уморих се, мили, много бързаш!
Защо гониш празнотата на света?
Нима нищо няма тук, което да те върне?!
Май ще трябва да вървя сама...
Обичам те, но не мога да оставя
поезията на пролетни цветя
и миризмата на дъжда не мога да забравя,
и слънцата в детските сърца! ...