Забързаните хора

Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят.

И същите те, хората,
не опазват дървета,
не знаят магията
на земната природа.

Но надежда винаги има,
но докато има измама,
няма да има и сполука,
и земята пак е в мрака.

Зеленината свежа,
паяковата мрежа,
въздухът чист,
храстът гъст.

И мъничката прашинка
в пустинята морска.
И огромната синева
в гората розова.

Виждам, пролетта идва,
дърветата разлиства,
всичко покрива
и снега премива.

Дано тази година
е пълна с добрина...