Заченала изгрева
Заченала изгрева |
Ръката ти топла с обич ме води |
по пясъка хладен на бряг уморен. |
Звездната нощ в очите ни броди. |
Пейзажът е цял от любов упоен. |
Дири оставяме с теб между многото, |
като горещи въглени разпилени. |
Огън бушува на душата ни в лоното, |
а морето приготвя ни бури. |
Вятърът леко прохладен |
в теб да се сгуша подканя ме. |
Няма минало, няма бъдеще! |
Само топлината ти ранимо омая ме. |
Бяхме душа в ритуал тъй свещен. |
Вълните запяха най-нежната песен. |
Сърцата ни се намериха в ритъма ускорен. |
Мигът бе вълшебен и толкова лесен. |
Потънах в очите ти по мъжки уплашени. |
Целувах нежно всяка бръчка там. |
Обещавах си да няма следи по тебе оставени. |
Обещавах си да съм само кратък твой сън. |
Познах се в страха на зениците. |
Погълнах една тяхна сълза. |
После с крясъка силен на птиците |
дойде нова зора. |
Бях заченала изгрева, без да го зная. |
Бях родила болката в най-добрите очи. |
Болката от една любов закъсняла. |
Една сълза, а колко много горчи! |
Аз, жената, проклех се |
за всичките си бъдещи дни. |
© Ирина Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотен стих, като сън е!
-
Отново се върнах, Ирина... това не се чете само веднаж или два пъти...
Много красота има в стиха ти, прекрасен е!!!
Забранената, късна любов... кого ли не е докоснала...
Всъщност, нима има забранена, късна любов...
Любовта е святост, тя е винаги и навсякъде. Благословен е този, до когото се е докоснала.
Безкрайно близък до мен стих...
Благодаря ти отново! -
"Бях родила болката в най-добрите очи.
Болката от една любов закъсняла."
!!!*
-
Ех,че хубава женска изповед!!!
-
Освен,че твориш красота и на друг фронт
,с този си се справила чудесно!Поздрави! -
Иринка, пак съм тук
За да ти благодаря още веднаж за великолепния стих!!!
За внушението си много права - наистина не почувствах да се опитваш да внушаваш със стиха си...
А и дали изобщо може да се внушава по този начин...
Хм, замисли ме.
В крайна сметка, всеки има право да си внушава каквото си иска.
Аз го почувствах, преживях и му се насладих...
Великолепна поезия!!!
Прегръдка! -
Ина,
Ани, лесен е мигът, в който обичаме. Труден е, когато "трябва" да се спираме...!!!
Ти ги разбираш тези неща -
,,Мигът бе вълшебен и толкова лесен.
Потънах в очите ти по мъжки уплашени.''
Дали са наистина са лесни тези мигове...!?
Много, много ми хареса стиха ти, Ира!
Поздравления!
-
много е хубаво!
-
Този стих не съм го посветила на никого. В случая не целя да внушавам нищо специално.
Благодаря ти Ина, че все пак си се спряла тук независимо какво те е довело -
Благодаря на всички ви за много топлите думи от сърце!!!
По повод "She is your wife"
<a href="http://store3.data.bg/dimpei/Dimitar%20Atanasov%20-%20Mazhkata%20liubov.mp3">на Кадир казвам специално това>>></a> -
Прекрасно!Прочетох го поне 10 пъти!Благодаря ти!!!
-
Дойде ми в повече!
-
Благословена си, Ирина!!!
Благословена си!!!
С красива и богата душа!
Великолепна поезия!
Прегръдка! -
Браво!
Браво! -
Костова, не съм се съмнявал- с този маникюр и розата.. Чувствено!
-
"Една сълза,а колко много горчи!" - Колко красота и истина в едно!Харесва ми!
-
Много хубаво пишеш!
-
Великолепно...много красота...
-
И на мен страшно много ми хареса - аплодисменти - ще чакаме още!!!
-
Отдавна усетих богата ти душевност и разностранния ти талант, Ирина!Умело си служиш и със словото!Поздравления!Аз пък те благославям!
-
"Обещавах си да няма следи по тебе оставени.
Обещавах си да съм само кратък твой сън.
"Познах се в страха на зениците.
Погълнах една тяхна сълза."
ВЕЛИКОЛЕПИЕ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
