Сгъстява се животът с всяка крачка,
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават,
а сенките им бавно се просмукват
в очите ми и вътре вкореняват се.
Поглеждам през квадратната пролука
и просто искам да те видя целия...
а слънчевата пита да ме пари
по устните, по пръстите, по вените.
И облачно да се стопя във залеза. ...