В ролите на стари персонажи,
през мелници и десет планини,
душата ми - галерия с колажи,
а чувствата ми в пепел, руини...
В тъжен празник нареждам усмивки,
от луните на много любови,
под чаршафи и чужди завивки,
в колиби и царски покои.
През реки и десет морета,
под дървета и ябълки златни,
сред вълци и диви прасета,
има принцове руси и знатни.
През пустините в мрака препусках,
Йерусалим превърнах на прах...
Хиляда нощи съня си изпусках,
да те гоня по пътя към грях...
© Милица Игнатова All rights reserved.