Nov 28, 2011, 12:09 AM

Зад маска на ласкана 

  Poetry » Love
596 0 2

Убий ме вече! Не престана

да ме сриваш със земята.

Зад маска на ласкана

разкъсва се душата.

 

Надсмиваш се коварно

над сълзи занемели.

Разяждаш много бавно,

не виждаш ти предела.

 

Със твоя дял мажоритарен

те пращам право в Ада!

Дори със белег дълготраен,

дори сърцето ми да страда,

 

последно падам ти в краката.

Молбата ми е да ме смажеш.

Ще ти олекне на душата

и пак, че прав си, ще докажеш.

 

© Талант All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мисля,че следващото ти стихотворение ще е още по-хубаво!
  • Много неточно подбрани сравнения с цел да се достигне до рима!Извини ме за искреността, но човек трябва да понася и критика за да може да се развива по -добре."Молбата ми е да ме смажеш." - звучи брутално.Опитай се да използваш по леки, свързани и смислени думи и ще ти се получава добре.Въпреки всичко поздрав за старанието!

Random works
: ??:??