Nov 26, 2009, 6:08 PM

Зад мъглата 

  Poetry » Other
778 0 2

Над улицата спуска се мъгла.
И вечер покорява небосвода.
Вървиш и зъзнеш – мразни времена,
но стопля те надеждата за пролет.

Листа окаляни се мятат във краката
и клоните безжизнени стърчат,
но през мъглата ти долавяш светлината
и бъдещето сякаш е пред теб.

Зад бялата завеса на мъглата
ти виждаш хора по-добри
и нейде там опират в небесата
модерни блокове, фучат коли-стрели.

Ах, бъдеще наситено с роботи,
къде, къде ли, ах, си ти ?
Сега те виждам зад мъглата,
а утре ще те видя ли? Кажи!

4-16 декември 1982 г.

© Христо Атанасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??