Sep 5, 2009, 1:16 PM
Зад паравана на времето
Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори
с белезници от ласки...
... и нахлу тишина във мен,
като бяла лавина,
а в ръката ми бе ключът
за врата, през която не минах.
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори
с белезници от ласки...
... и нахлу тишина във мен,
като бяла лавина,
а в ръката ми бе ключът
за врата, през която не минах.
© Диана Трифонова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
