"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла,
зная, свят със вечно утро има,
изтъкан е той от мрак и светлина.
Непрестанно тук камбанките звънят.
Животинки странни крият се в тревата.
И вие се един самотен път,
губещ се сред мрака на гората.
А оранжевото слънце на зората ...