Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове,
орисани да нямат собствен смисъл.
Което нямах дълго, вече го отне
една отдавна чакана, но непонятна истина.
Което сблъсках с мен неистово боля
и разполови небета и представи.
Даряват сблъсъците силни рамене,
но крият ревностно невидимите рани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up