Dec 5, 2007, 1:19 PM

Зад воал от думи 

  Poetry » Love
746 0 25

Полъх,
почти неосезаем,
нежен
като падащ лист
от розов цвят,
топъл
като слънчева милувка...
Усетих го,
заслушана в тишината
на нощта...
А някъде там -
зад воал от думи,
прошепнати едва,
видях
седефено сияние
и с него
силует очертан -
беше ти,
сам...

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??