Пътищата много не съм извървяла,
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.
Зад ъгъла продават ми лъжи,
във тунела нижат се врати.
Зад ъгъла свиват ми трева,
отрицателно поклащам аз глава.
Вървя, пантофките ми стискат,
смъртоносни игри в краката ми се плискат.
На онази сергия скъпо щастието дават,
при жената в сиво късмет раздават. ...