koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Feb 25, 2014, 9:32 PM

Зад залеза 

  Poetry » Other
356 0 7

Аз слънце изпращам в простора прозрачен

към залез вечерен в морето червено,

с очи натъжени и с поглед вторачен,

със част от сърцето във мъка кървено.

 

С тъга осъзнавам: добре ми е бùло,

че слънце ме гряло в уста на зората

и в мене предчувствие вече се свило,

че идва студено от пустош в гората.

 

Сега се разделям със слънцето бяло

и то си потъва в залеза морен.

И тъй си отива живота нацяло

на времето вече във края покорен.

 

Зад залеза виждам на вишка червена

как времето спира във кърпите черни.

А слънцето слиза с нарязана вена

от острите нишки на облаци скверни.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??