Весело хорце извили:

три мушици лекокрили,

пет комара остроноси,

седем бръмбарчета боси.

Хванали се на хорцето

девет щурчовци напети.

Скачат, тропат като луди

единайсет пеперуди.

Хайде бързо пресметни

и на глас, дете, кажи,

колко хоротропци скачат

в тази весела задача?

Тридесет и пет са, значи?

Браво! Сметна ги, юначе.

Пресметни сега, обаче,

даровитите свирачи:

два скореца, осем коса,

шест кълвача дългоноси.

И певците, дето пеят:

десет весели славея,

сладкопойна чучулига,

гълъбица и авлига.

Прибави ти на момента 

 още Врабчо диригента.

Колко прави пък това?

Ех, че умна си глава!

 Вярно, тридесет са те!

Браво, сметна ги, дете!

За юнак ще те призная,

ако пак чрез теб узная,

колко весели душици

не достигат до стотица?

Знаем, трийсет са свирачите,

тридесет и пет – играчите -

всичко шестдесет и пет.

Казваш, липсват жаби пет,

седемнадесет юрдечки

и тринайсет буболечки,

за да станат точно сто?

Колко лесно било то!

Ще те питам пак, дете,

покрай нашето хорце

има публика отбрана:

Кумчо Вълчо и Мецана,

Ежко с двете си дечица,

хитроумната лисица,

десет врани – бърборани,

три настръхнали глигани.

Май  че само ти остана

пак до кръглото число?

Казваш, двадесет е то?

  Колко бързо ги събрахме!

Общият им сбор познахме.

Сто и двадесет са те.

Ех, че весело хорце!

Но сега така желая

още нещо да узная!

Буря клоните замята,

дъжд се лее по земята...

Тъй се развали хорцето.

Всеки бяга накъдето

сигурен подслон открие

от дъждеца да се скрие.

Под тревите се покрили: 

три мушици лекокрили,

седем бръмбара свенливи,

две комарчета игриви.

А сега да те попитам

колко са в тревите скрити?

Комари, бръмбари, мушички,

май че са дванайсет всички?

А пък репеите скромни

под „чадърите” огромни

на листата си зелени,

над земята разпрострени,

други хоротропци скриха.

Там, дете,  се подслониха 

 пеперудите красиви,

още три комара диви

и под тази чудна стряха

девет щурчовци се спряха.

Тъй под репея стаени,

като пилци разпилени,

чакат дъжд да превали

общо  двадесет и три.

Моля те, сметни, дете,

скрити ли са всички те?

Казваш, всичко  е  наред? 

Но там са тридесет и пет.

Колко още трябва ние

скрити нейде да открием?

Сто и двадесет са всички

скрити от дъжда душички.

Тридесет и пет открихме,

но не се успокоихме.

Туй число е много малко.

Под дъжда са още, жалко,

всички тридесет свирачи,

пък и гостите им значи –  

още петдесет и пет.

Осемдесет и пет са всички  

неоткритите душички.

Ала виждам под плета ,

скрили са се от дъжда,

трите пухкави опашки,

зъби някакви юнашки,

а познавам отдалече

и бодливото елече…

Ето че открихме ние

този плет кого пък крие.

Кум Вълчан и три глигана,

Баба Меца и Лисана,

Ежко – Бежко с две ежлета

с къси тромави крачета.

При деветимата другари –

десет бърборани стари.

Всички врани черноглави

са се скрили живи-здрави.

Май не можеш да изтраеш, 

броят им навярно знаеш?

Деветнадесет са. Да.

Ех, отново пръв позна!

Виждам аз, под този плет

скрили са се жаби пет,

а пък между тях се свива

една мишчица игрива.

А сега, детенце, ти

с другите ги събери!

Значи, точно шестдесет

крият се под този плет?

Половината открихме тука,

но летният дъждец  си чука

по поляните зелени.

Във гората спотаени

скоро другите открихме.

Бързичко ги преброихме.

Петдесет и девет души 

под разцъфналите круши

чакат дъжд да превали.

Я и ти при тях иди,

да ви преброя отново!

Тук сте всички! Честно слово,

щеше май да ме разплаче

тази весела задача! 

Сто и двайсет преброих.

Вече се успокоих!