Jun 7, 2014, 10:49 PM

Задушаващо 

  Poetry
331 0 1

Бог да прости мойте баба и дядо,
отдавна напуснали тази земя...
Нуждая се още от тяхното рамо.
Съвет ми е нужен напред да вървя.
Днес, задушен от това, че ги няма,
си спомням как често ядосвах ги аз.
Сълзите дълбаят в душата ми яма,
в която потъва ми мъжкият глас.
От хурката бабина няма и помен.
От Арда-та дядова няма сив дим.
Живее във мене единствено спомен.
Достоен наследник на техния син.
Навярно в небето разказват на всички
за първите стъпки, за първия звук.
Чувстват, че аз като син ги обичам,
макар да съм всъщност, единствено внук.
Не, няма да сбъркам и крачка по пътя,
по който се учих от тях да вървя.
Те вече са в Рая, аз още съм в Пъкъл...
Прости и на мен, ако имам вина.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Каква е вината ни, че сме в пъкъла, Вальо? Щом още си задаваме въпрос като този, значи сме човеци!!!!!
Random works
: ??:??