Задушаващо спокойствие

Oct 7, 2009, 6:33 PM

Poetry

431 0 2

Убийственото бяло на тавана
пронизва моите очи.
Клепачите, безсънни останали,
не правят опит да се борят дори.

Стените бледожълти се събират,
премачкват ме безмилостно насън,
но жива на леглото се намирам,
вторачена в безсмислие осъмнало.

И стаята с безумни украшения
пулсира изгубена във мен,
и в моите агонични видения,
по-обречени с всеки изминал ден.

И там, зад лудостта на зениците,
дишат онези твои разтърсващи докосвания,
които струват повече от всяко едно "Обичам те".
Но, когато те няма, се давя в задушаващо спокойствие.

07.10.2009г.
гр. Сан Фернандо

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-10-08T16:49:46+03:00

Мучача, сменила си града, но не изневери на сърцето си! Не обречена, а весела - с всеки ден все повече...
Прегръдки!
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-10-07T18:49:06+03:00

След такова взиране обикновено се раждат мнного прозрения...Поздрав!