Задушница

Jul 6, 2016, 11:33 PM

Poetry

768 0 6

На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата
и влажна глътка въздух
безцеремонно ме
спасява...
Ромоли! Студено е и тъмно.
Дано отнякъде пристигнеш.
Не знам къде е „някъде”, но тръгвай.
Докато е тъмно да ме видиш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Задушница

Want to read more?

Random works