Разсъмва утро, хълмът засветлява.
В дрезгавината птиците мълчат.
Пътеката ни води затревяла
към оня тих, стаен самотен кът.
Разперват дъбовете тъмните си клони,
завардили небесния покров.
Дълбаят сенки в каменните плочи
на скъпите покойници надслов.
Навеждаме челата набраздени.
Пробожда вощеницата пръстта.
Надигат се душите ни смутени,
неведоми в Господните дела. ...