Nov 8, 2020, 5:58 PM

Задушница 

  Poetry
527 5 3

 

Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго  вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита. 
Скръбни им пълним празните чаши.
Кротко подреждаме болките наши.
Спомени, радости, мили любови...
всичко е тук ... преживяно отново.
Молим се те да ни пазят и чакат.
Щом на последната гара спре влакът.
Нашите мъртви с цветя на перона
да ни посрещнат ...Да тръгнем по склона
там, към Върха , дето Господ живее.
И с любовта си във мрака да греем.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато тишината седне между нас
    и мислите в душите ни заседнат:
    Да помълчим в този скръбен час...
    Преди да си простим за последно.
  • Топло ми стана тук. Като че ме прегърна някой. Благодаря, Нина.
  • Нина..страхотно.
Random works
: ??:??