Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши.
Кротко подреждаме болките наши.
Спомени, радости, мили любови...
всичко е тук ... преживяно отново.
Молим се те да ни пазят и чакат.
Щом на последната гара спре влакът.
Нашите мъртви с цветя на перона
да ни посрещнат ...Да тръгнем по склона ...