Ах, тия вечери предишни!
Ах, тия палави задявки!
Седя до теб, а ти миришеш
на шкаф със хубави подправки.
И сладка болка ме омаря,
и се разтапям от блаженство,
когато почна да отварям
вълшебните ти чекмедженца.
В тях тайната на естеството
ме чака – тъй благоуханна!
Докато стигна до едното,
в което искам да остана.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up