Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем.
Стъпала – отдалечават те от мен.
И вратата ни разделя неминуемо,
двупосочно, всеки сам във своя ден.
Автобусът е такъв. Но той не знае,
че през скучното му хлъзгаво стъкло
ти и аз сме за секунда още заедно,
както вече цяла вечност е било. ...