Боб седеше до леглото и държеше къката ѝ. Гледаше я със насълзените си очи и беше безсилен пред волята на съдбата. Губеше единствената жена която обича, без да може да се бори с това. Лона лежеше неподвижна на леглото в болницата, цялата във рани и маркучи от закачената за нея апаратура. Боб не я оставяше и за миг сама. Чакаше и се надяваше, че ще се събуди от комата в която изпадна след инцидент със разходка с кон. Именно тя подари на Боб тази романтична разходка край брега на морето с коне. Но никой от тях не подозираше, че конят, който Лона язди има панически страх от водата и когато наближиха брега въпросният кон я хвърлил на земята.Боб държеше безжизненото и тяло и викаше за помощ, но никой не го чу. Той я взе със него и я закара право в болницата. Часове чакаше доктора да му съобщи диагнозата на неговата любима, но вратите не се отваряха. Тишината ставаше все по смразяваща. Най сетне докторът излезе, но не за щастие. Съобщи с прискърбие на Боб, че Лона е получила тежка травма на ...