https://www.youtube.com/watch?v=CQ_Uxxogv-I&list=PLtrKF_BjiPs75XpqQzSGR58sqo3--D7GH&index=1
Защото си въздишката трептяща в тишина,
и струната ридаеща в самотната душа.
Заесенена песен в диплите на вятъра
от звънките съзвучия на любовта.
Намерих те. Положих те в дланта.
Издигнах те високо чак до небесата.
От себе си съблякла грях и суета.
Надмогнала и горест и тъга.
И ти засвети. Звезда високо горе.
И освети ми пътя с послеслов -
"Раздавай, и дарявай, че сърцето е море,
даряващо надежда с нежен зов".
И затова вълни прииждат към брега.
Целуват го, и после се оттеглят.
Отново се завръщат, и отдават любовта,
и после пак без време си отиват...
И затова те пея с музика - лъчи.
Със слънцеструйните сияния във своите дни.
А нощем във съзвездия с безброй звезди
рисувам пътищата на сърцето си.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Само избегни повторението на думичката суета във втория куплет!
Прегръдка!