Заесенявам се.
Но не, не съхна и не вехна.
В боички топли аз обагрям се,
в златистомеден цвят ще грейна.
Давам на вятъра да разпилява косите ми
и падат понякога листо по листо.
Но как да не давам? Преброени са дните ми,
няма да чакам да стана на сто.
Винаги готова съм, ярко нагиздена,
със златни обеци и колие във тон.
В жълто-оранжева рокля пременена,
като тиква върху сламен фон. ...