Звездите ми пак плахо отброяват
тъгите слепи по изгубени луни.
Изпращат ми лъчи и се надяват,
че някъде във мен ще загори
измръзнала частица от надежда.
Слънцата ми предричат затъмнения.
Несбъднато присаждам и отглеждам
тунел към нови, светли измерения.
Загадъчни вселени и съзвездия
разтварят ме отново до прозрачност.
Единствено във липса на съмнения
осъществявам свойта многозначност. ...