Светкавица раздира свод небесен,

тъмно е... гърми,

а той като в сън унесен...

моли се човекът с гаснещи очи.

И там сред тъмнината,

там сред пустошта -

планини високи

и безширни небеса...

Лети душата с ангелски криле,

няма я луната,

няма никой да я спре.

Слънчев лъч промъква се през мрака,

светлина разсейва тъмнината,

а отвън я чака,

чака самотата...

Една молитва няма край,

надежда, лед и тъмнина,

сън вековен на загиваща душа...