diad011 (Васил Йотов)
232 280
Apr 24, 2016, 7:05 AM

Загледан днес в слънцето 

  Poetry » Other
389 1 7

Таз сутрин в очите ми слънцето синьо,

опасан отвсякъде в червен ореол.

Лъчите му галеха лицето игриво,

а в него дълбоко, дълбоко отвор.

В природата днес е всичко зелено,

птиците пеят весело в тон.

Росата, тревата е малко студено,

в душата звучи, звучи камертон.

Не питам сърцето какво ми изпитва,

наоколо всичко е обич, любов.

Душата с мечтите някъде литва,

Аз дълго ще чувам нейният зов

В.Й. 22.04.2016г.

 

© Васил Йотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за коментарите!
  • Много хубаво настроение, но структурата на някои изречения е добре да се подобри. Макар че и така разбирам смисъла, странно... "Не питам сърцето какво ми изпитва, наоколо всичко е обич, любов" - и на мен ми стана любовно...
    Поздрав!
  • Истински чувства, които се пораждат винаги, когато природата разцъфтява! Поздрав и от мен!
  • Харесва ми!
  • Браво, Васко!
  • Харесах!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Random works
: ??:??