Като котките, един ден,
жена ми се промъкнала зад мен!
Аз, над тетрадката надвесен,
редях си римите унесен,
когато нейните слова
срязаха ми нишката на мисълта:
,,От кухнята чувам как въздишаш,
пак за любов ли пишеш?
Може би е за оная изгора,
дето се домъкна от Стара Загора
и остави тука да тъжи
влюбеното момче до уши, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up