Загуба

Aug 30, 2016, 10:00 PM

Poetry » Other

756 1 2

Нечовешки писък прониза нощта,
времето замръзна, всичко спря.
Щурците забравиха своята песен.
Небосклона угасна, потресен...
Писъка продължава кърваво да дере
"Сина ми, сина ми! Моето дете!
Защо! Защо-о-о-о!"
Като тъжна народна песен
във вечността отеква и не ще спре.
Загуба безвъзвратна,
болка
непосилна, непонятна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някъде на изток
31.07.16
Гущер Царев

Загуба

Want to read more?

Random works