helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
May 1, 2016, 12:31 AM

Загубата е вечна, а болката не е 

  Poetry
348 0 4

Искаше ми се 

по-лесно да беше да се добереш

до сродната си душа,

отколкото да я загубиш.

 

Всичко един за друг знаейки,

пристъпваме към прага

сбогом да си кажем

ала дори не се обърна

с поглед да ме удостои

тихомълком си тръгна.

 

Надявам се пак да я срещна

в дълбините на душата ми

и в най-уязвимите часове

на мислите ми.

Върне ли се при мен, 

мястото ѝ запазено е...

Ще ми липсва 

да я усмихвам;

шегите ѝ глуповати...

та тя е най-голямата част

от съществото ми,

а сега като си замине 

без назад да поглежда,

ще остана без тази част

надали и тя ще я задържи-

по пътя ще я захвърли.

След години някой

като я намери, донесе ми я

ще му кажа не я искам- 

за стари спомени душата затвори вратите си плътно.

Не допуска вътре- 

ни хора

ни любов

ни топлотата на щастието.

© Слънчоглед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??