Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Jun 21, 2008, 12:00 PM

Загуби 

  Poetry » Other
1034 0 20
посветено на Болката

Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби –

трудно мъкнат наедрялата виновност.
А неслученото ражда голо дъно.
Всяко бъдеще от минало е болно.
Коритата на сълзите ни са пълни,

но се пукат чак когато губим смисъл.
Чак когато се втечнят от застояло.
Живо Нямане през клетките им диша.
Чепка млада Тишина от тях назрява

като сочно предсказание за буря.
Гърбовете ни са пусти магистрали.
Само Загуби по осите пътуват
и се молят на плътта... да ги прежали.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??